Ракът на стомаха е неопластично заболяване, което е свързано с ДНК-мутации в клетките. В резултат на това възникват „безсмъртни“ клетки, които не излизат от жизнения цикъл и с ускорена митоза. В ранните стадии на развитие на стомашния рак рядко се проявяват симптоми, което прави детектирането му трудно. Обикновено състоянието се предшества от преканцерози със симптоматика, която в ежедневието остава незабелязана. Въпреки че през последните години се наблюдава известно понижение в честотата му, се увеличи честотата на неоплазията, локализирана около кардията и изобщо „горния“ стомах.

 

Неоплазията рядко се диагностицира в ранен стадий и затова прогнозата като цяло е лоша.



Симптомите на заболяването включват: 

  • Анорексия (загуба на апетит) и тегло;
  • Бързо настъпващо чувство на ситост, дори след прием на малко количество храна;
  • Епигастрално парене и болка;
  • Гадене и повръщане, в повечето случаи след нахранване;
  • Дисфагия и одинофагия;
  • Лимфаденопатия – често се засягат лимфните възли в лявата супраклавикуларна ямка и дясната аксиларна ямка;
  • Анемия и окултни кръвоизливи;
  • По-рядко може да се наблюдава също хематемеза или мелена;
  • В по-напреднали стадии с екстраорганни метастази може да се наблюдава иктер, хепатомегалия, асцит, диспнеа, хемоптое и др.


Това, разбира се, са доста общи симптоми, които се наблюдават при редица други заболявания на гастро-интестиналния тракт и не всяко подобно оплакване е свързано с рака на стомаха. Диагнозата се поставя след взимане на биопсия при фиброгастроскопия и хистологично изследване. Към диагнозата може да ни насочи и рентгеноскопско изследване с бариев контраст. Ползва се също компютърна томография и ехоендоскопия, а също и ЯМР. При лабораторни изследвания също се наблюдават промени – повишено СУЕ, левкоцитоза, еритропения и хипохемоглобинемия и др.


Заболяването се класифицира по различни признаци – макроскопски може да бъде полиповиден, улцеративен или инфилтративен.

 

Според хистологичното изследване, може да се класифицира като:

  • Аденокарцином – те представляват около 90-95% от всички случаи на рак на стомаха и засягат жлезистия епител.
  • Лимфоми – засягат лимфоидната тъкан в стомаха и представляват около 4% от всички случаи.
  • Гастроинтестинални стромални тумори (ГИСТ) – това са стомашни тумори, които могат да бъдат бенигнени или канцерозни. Засягат т.нар. клетки на Кахал, които са вид гладкомускулни клетки.


Карциноидни тумори – засягат ентероендокринните клетки, секретиращи хормони.


В зависимост от адвансирането си, развитието на стомашните тумори се разделя в четири стадия:

  • Първи стадий – неоплазията е силно локализирана и засяга мукозата, като може да е обхванала единични лимфни нодули в близост;
  • Втори стадий – неоплазията обхваща по-дълбоките мускулни слоеве в стомашната стена и по-голям брой лимфни нодули;
  • Трети стадий – неоплазията е обхванала всички слоеве на стомашната стена, както и близко разположени органи;
  • Четвърти стадий – неоплазия с далечни мултиорганни метастази в тялото.


Ползва се и т.нар. TNM-класификация, която отразява размерите на неоплазията; лимфните нодули, които са загнати, както и наличието на метастази.


Прогнозата на заболяването зависи от вида на тумора и стадия на развитие. Ако неоплазията е в начален стадий, резекцията може да стане ендоскопски. В по-напреднали стадии се налага лапаротомия с частична или тотална гастректомия. Междувременно се провежда лечение с химио- и/или лъчетерапия.


С важно значение са рисковите фактори – тютюнопушене, алкохол, вредни навици на хранене, наличие на фамилна история. Важно е навременното лечение на гастрити, ерадикация на Helicobacter pylori, лечение на ГЕРБ и др. В голяма част от случаите на стомашен рак, заболяването започва като преканцероза и са налични оплаквания като регургитация и парене, персистиращи дълго във времето, които пациентът е неглижирал.


В заключение, ракът на стомаха е заболяване с лоша прогноза, но с известно влияние на екзогенните фактори върху честотата му на възникване.