1. Каква е честотата на лимфомите?
Лимфомът е най-често срещаният рак на кръвта, третият най-често срещан рак в детска възраст. По света над 1 000 000 души живеят с различни форми на лимфом, 500 000 от които в САЩ, 200 000 умират ежегодно. Всеки ден се откриват 1000 нови случая на лимфом. Статистиката показва, че болестността и смъртността от лимфоми са най-високи в Северна Америка – съответно 16 – 17 и 5 – 6 на 100 000. В Източна Европа тези показатели са значително по-ниски – под 5 на 100 000. По експертни оценки, всяка година в България между 1000 и 1400 души заболяват от лимфом.
2. Какво представлява лимфомът?
Лимфомът е вид неоплазия (раково образувание), което води началото си от лимфоцитите – вид имунни клетки. Обичайно, лимфомът е солиден тумор, често пъти произхождащ от лимфните възли. Лимфомите са тясно свързани с лимфоидните левкемии, които също произхождат от лимфоцитите, но обикновено не формират солидни тумори. Лимфомите и лимфоидните левкемии, от своя страна, са част от по-голяма група заболявания, наречени хематологични неоплазии.
3. Какви видове лимфом съществуват?
Класифицирането на лимфомите е сложна задача. Предлагани са няколко различни класификации с променлива популярност. Понастоящем най-широко използвана е класификацията на Световната здравна организация от 2008 г., подробно категоризираща лимфомите, които са разпределени в следните големи групи - В-клетъчни неоплазии, Т и NK-клетъчни неоплазии и Ходжкинови лимфоми.
4. Какво обуславя появата на лимфом?
Лимфомите, както и останалите неоплазии, имат комплексна етиология. Множество фактори са от значение за появата им – генетични, екологични и др. Като цяло, може да се обобщи, че в крайна сметка се достига до мутации (промени) в определени гени, наречени протоонкогени. Когато тези гени мутират, те се превръщат в онкогени. Те позволяват на клетките да започнат да се делят неконтролирано. За различните видове лимфоми тези гени са различни. Например, при лимфома на Бъркит, вид В-клетъчна неоплазия, се наблюдава характерна мутация – транслокация между осма и четиринайста хромозома. Това слива част от гена c-myc, който кодира транскрипционен фактор и дава на формирания фузионен протеин лимфоцит-пролиферативни свойства, с част от гена за тежката верига на имуноглобулин G, който индуцира масирана транскрипция на фузионния протеин. От трите форми на лимфом на Бъркит, ендемичната е асоциирана с високи нива на инфектираност на туморните клетки с вируса на Епщайн-Бар, което показва значението му за появата на тази мутация. При спорадичната форма нивото на инфектираност с вируса е по-ниско, а имунодефицитната форма е най-честа при заразените с ХИВ, което показва, че той е свързан по някакъв начин с появата на мутацията.
При други видове лимфоми подлежащата етиология може да бъде много различна – инфекция с Helicobacter pylori, хепатит В или С, автоимунни заболявания, вроден имунен дефицит или имуносупресия, излагане на мутагенни субстанции – пестициди, бензен или радиоактивни вещества, генетична предразположеност и др.
Наличието на един или повече рискови фактори не предполага задължителното възникване на лимфом или друго раково заболяване. Това е случайно събитие – мутирането на редица гени в определена последователност, вероятността за което само се увеличава от наличието на рисковите фактори. Тази последователност от мутации може да настъпи и при пълното отсъствие на рискови фактори и водене на напълно здравословен начин на живот.
